Граждани, които имат публични задължения, няма да могат да пренасят през граница парични средства в размер над 30 000 лева. Това предвиждат промени във Валутния закон, които в сряда бяха одобрени от Министерския съвет.
Контролът по тази мярка ще се осъществява от митническите органи, след като са получили по служебен път информация за наличието на публични задължения.
Паричните средства, които се намират в местното физическо лице, което напуска територията на Република България, подлежат на деклариране. Също така задължението за деклариране следва да се извърши от местното физическо лице при напускане на Европейския съюз, като на деклариране подлежат само пари в брой в размер над 10 000 евро и повече.
Ограниченията, които сега се записват във Валутния закон, са залегнали и в европейското законодателство. В аргументите на кабинета е записано, че законопроектът има за цел „привеждане на националното законодателство в съответствие с Регламент (ЕО) № 1889/2005 и с практиката на Съда на Европейския съюз в областта на административнонаказателните разпоредби при неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент.“
Измененията предвиждат и промени в санкциитe при недеклариране на парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия. Новата санкция ще е в размер на една пета от стойността на недекларираните средства, ако деянието не съставлява престъпление. В проекта е предвидено още и когато предметът на нарушение е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях.
Причината за промените в санкциите е, че през юли тази година Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България заради недостатъчно ефективни и непропорционални на извършените нарушения санкции в съответния закон и Наказателния кодекс. Досега санкциите за недеклариране на средства над 10 000 лв. бяха глоба до 3 000 лв. за физически лица и до 6 000 лв. за юридически.
„Въвежда се дефиниция за „укрит“ предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на СЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата – част от размера на стойността на предмета на нарушението“, посочват още от „Дондуков 1“.
Предстои текстовете да преминат през две гласувания в парламентарните комисии и пленарната зала.
