Повечето хора угасват през зимата, когато е студено и ветровито. Христо Фотев го направи през лятото, когато всички са усмихнати, заети, изпълнени с планове и мечти. За да не се усети твърде болезнено отсъствието му, вероятно, понеже суетата не му бе присъща.
Днес се навършват 18 години без физическото присъствие на Христо Фотев на белия свят. Но върху белите страници продължават да стоят хиляди негови думи, подредени по онзи вълшебен начин, който ги превръща в поезия.
