Паспортните проверки на пътуващите със самолет до 28 европейски държави отпаднаха днес с частичното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство за свободно движение.
За пътниците до държава в Шенген отпада граничният контрол на летищата. Досега той ставаше чрез физическа проверка на личната карта или международния паспорт на гишетата на „Гранична полиция“.
Личните документи на пътниците, излетели от България, няма да бъдат проверявани и на летището, на което кацат. Те ще бъдат насочени направо към зоната за получаване на багажа и изход от летището, без да спират за граничен контрол. Ако летят транзит за страна извън Шенген, документите им ще бъдат проверени при напускане на шенгенското пространство.
Пътниците и екипажите, пристигащи по море от България в Румъния (или обратно) на кораб, идващ от която и да е друга страна от Шенген, ще се считат за пътуващи с вътрешношенгенски морски транспорт.
Когато кораб пътува между шенгенски пристанища няма да се проверяват документите на пътуващите. Пасажерите, които пристигат с круизни кораби, подлежат на гранична проверка само ако идват или заминават към страна извън Шенген.
Шенгенският кодекс – законодателството, което управлява шенгенската зона, позволява възстановяването на граничните проверки по вътрешните шенгенски граници, но само временно и като крайна мярка. Пътуващите могат да очакват документите им да бъдат проверени при пресичането на някоя от вътрешните граници.
В момента 8 от 27-те шенгенски държави прилагат такива проверки по част или по всичките си граници с други шенгенски държави:
Германия – с Полша, Чехия, Австрия и Швейцария заради миграционния натиск.
Австрия – с Чехия, Словения, Унгария и Словакия заради вторичното движение на мигранти в Централна Европа и по Балканския маршрут.
Италия – със Словения.
Словения – с Хърватия и с Унгария заради незаконната миграция.
Дания – с Германия заради опасността от тероризъм и шпионаж заради несигурността в Европа в резултат на руската инвазия в Украйна.
Норвегия – по всички фериботни връзки с шенгенски държави заради риска за критичната й инфраструктура и разузнавателната активност.
Швеция – по всичките си граници заради заплахата от ислямистки терористични групи.
Франция – по всичките си граници заради терористична заплаха.
След 31 март родител, който пътува с детето си без другия родител, няма да се налага да представя нотариално заверена декларация за съгласие детето да пътува в чужбина. Такава е практиката вътре в шенгенското пространство. Липсата на проверка не означава обаче, че детето може да пътува зад граница без международния си паспорт. При издаването му се изисква съгласието и на бащата, и на майката – именно това е моментът, в който двамата родители обявяват съгласието си детето им да пътува в шенгенската зона.
Като страна от споразумението България ще издава шенгенски визи за чужденци от трети страни. Това означава, че ако чужденец пристигне в България с такава виза, ще може да пътува из цялото шенгенско пространство свободно. Изключение са гражданите на Руската федерация: има страни, които не признават техните шенгенски визи, издадени от друга държава.
Според оценки на Министерството на икономиката, цитирани от „Капитал“ българската икономика е губила годишно по 1.2 млрд. лв. от престоя си извън Шенген. В сумата влизат остойностяването на времето, изгубено по опашки на сухопътните граници, транспортните разходи за търговци и производители, както и екологичният отпечатък от дългите престои на тежкотоварни автомобили, които прекарват часове наред с включени двигатели.
Цената която плаща България за липсата на сухоземна шенгенска граница е близо 1.2 млрд. лева годишно.
България все още чака приемане и в сухозъмния Шенген. И едно сравнение . За миналата година над 1,3 хиляди души са летели в Шенгенското пространство. А само в Гърция по суша са влезли над 2 милиона души. Важно е да отбележим, че почти всички товари също минават през сухопътните граници.
