На 24 декември се събираме на Бъдни вечер, един от най-важните семейни празници в българския календар.
Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Бъдни вечер, която наричаме още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка, е и денят преди раждането на Христос, на който приключват и четиридесетдневните коледни пости.Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.
Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
Днес имен ден имат Евгени, Евгения, Жени, Женя, Първан.
