След боя за чадър на плажа в Поморие, спасителят е задържан и обвинен. Повдигнатото му е обвинение за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди с особена жестокост.
Това стана ясно на брифинг на Апелативната прокуратура в Бургас.По случая са разпитани свидетели. Техните показания обаче са противоречиви.Предстои изясняване на обстоятелства – кой е започнал скандала, кой пръв е проявил вербална и кой физическа агресия.Престъплението е от общ характер, ако се докаже вина, арестуваният го грози затвор до 3 години.
По-рано днес, концесионерът на плажа в Поморие се разграничи от действията на своя служител и заявяви, че не толерира подобни действия на саморазправа, но предвид обстоятелството, че тези действия са извършени от служителя не по повод изпълнение на служебните му задължения и в извън установеното работно време, работодателят няма отношение към инцидента. Във въпросното изявление не става дума за уволнение, както бе съобщено по-рано днес.
От фирмата-концесионер заявявиха:
„Извършена е проверка по Кодекса на труда, при която установихме, следните обстоятелства: На 24 юли т.г. е възникнал инцидент с участието на спасителя Христо Киобасанов, който по време на инцидента не е бил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като е имал почивен ден по график. Служителят е бил на плаж заедно със съпругата и детето си, в качеството си на плажуващи граждани. Киобасанов е носил собствен чадър, който е поставил в свободната зона на пясъка. Докато семейството на служителя е било в морето, под собствения му чадър се е настанил турист, френски гражданин, който е отказал да напусне, въпреки поканата и обясненията. Между двамата е възникнал спор, прераснал във физическа агресия“.
Журналистът Лияна Панделиева разпространи снимка на французина и подробно описа какво се е случило:
Това е снимка на французина Джудикаел Кристофър Танс, пребит на източния поморийски плаж от спасителя Х. К. на 24 юли, понеделник.
Танс е женен от 20 години за коренячката поморийка Людмила и всяко лято е в България. Не на Сейшелите, не на Соломоновите острови, а в ПОМОРИЕ.
В деня на атаката, семейството с 13-годишния си син и техни приятели са в свободната зона на плажа, като духа силен вятър. Само един голям син чадър се е задържал и групата сяда близо до него, но идва Х. К., облечен в шортите на спасител от масата, на която е разположен медицински и спасителен пункт и остро ги предупреждава веднага да се махнат, защото този чадър е негова собственост.
Джудикаел го моли да не се държи толкова грубо, но всички стават и се преместват настрани, където продължават да плажуват.
След половин час спасителят застава пред французина и на развален английски казва: „Аз каже тебе ти маха, маха ти каже аз. Мърда сега! Тука мой жена чадър, ти маха!“
Джудикаел посяга към телефона си, за да се обади в полицията и в този момент получава удар в лявото слепоочие, последвано от серия удари в очите, ритници в корема.
Съпругата Людмила истерично крещи: „Ти нормален ли си, спри, ще го убиеш!“, хората наоколо замръзват.
„Спасителят една дума не каза, просто удряше!“ – разказва Людмила и допълва: „После той спря да удря, отдалечи се няколко крачки, върна се, удари го още два-три пъти в лицето и един ритник. Затичах се към масата на спасителите, където седеше мъж и попитах кой е работодател на този спасител?
„Аз съм негов работодател.“ – каза мъжът, без да направи някакво движение, просто седеше и гледаше. Тогава спасителят избяга.
Людмила разказва: „Полицията дойде за около 10-15 минути. От пункта за спешната помощ искаха да избършат кръвта, но понеже нямаха лед, намерихме от съседния ресторант – очите му бяха вече много оттекли. Докато се суетяхме, хора на плажа ни разказаха, че същият спасител е бил отново агресивен със семейство с деца, което си тръгнало, направо са избягали. За мен беше много странен мудният начин по който полицаите събираха свидетелски показания и защото явно не считаха за нужно да разпитат всички очевидци, две жени сами настояха да дадат писмени показания, защото бяха потресени. Казаха: „Кажете на мъжа си, че не всички българи сме такива!“
Приятелката с която бяхме заедно на една кърпа дори не беше разпитана. Полицаите някак пропуснаха да установят кой кой е в тази история и обръщаха гръб на свидетели, които чакаха да потвърдят какво са видели.“
