Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември.
Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната здравна организация. Това е посочено в съвместен доклад на международния здравен орган и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Недостатъчното диагностициране, както и късното поставяне на диагнози за ХИВ пречат на напредъка за слагане на край на СПИН в Европа, се подчертава още в документа.
Близо 113 хиляди HIV диагнози са били докладвани в 47 от 53-те страни в региона през 2023 г. Това е леко повишение с 2,4 на сто в сравнение с предишната година. 52% от случаите са установени късно, което води до по-висока заболеваемост и повишава риска от смъртни случаи, свързани със СПИН.
В изказване за БНР Александър Миланов, експерт в център за сексуално здраве в София, подчерта сериозността на проблема с HIV и СПИН в България. Данните сочат тревожна тенденция, като през 2023 г. са регистрирани 250 нови случая на HIV. Въпреки широко разпространеното мнение, че инфекцията засяга предимно мъже хомосексуалисти, инжекционно употребяващи наркотици и сексуални работници, реалността е различна и значително по-драматична.
„60% от новите случаи на HIV в България са сред хетеросексуални хора, като голяма част от тях са в по-напреднала възраст“, обяснява Миланов. По неговите думи това е резултат от дългогодишна подценена скрита пандемия. За разлика от гей общността, която осъзнава рисковете и редовно се изследва, хетеросексуалните често се смятат за неуязвими. Това води до ситуации, в които инфекцията се диагностицира в напреднал стадий, когато пациентите вече се нуждаят от сериозно лечение.
Миланов посочва, че проблемът с HIV изследванията в България е сериозен, особено сред хетеросексуалните. След като Глобалният фонд за борба с HIV, малария и туберкулоза е прекратил своята подкрепа през 2017–2018 г., страната остава сама да се справя с предизвикателствата. Въпреки съществуването на национални програми, услугите, свързани с информираността, тестването и лечението, вече се осъществяват чрез обществени поръчки, което създава трудности за неправителствените организации.
