България отбелязва днес 146 години от героичната гибел на поета-революционер Христо Ботев и неговата чета във Враца.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г. едновременно във Враца и в Пловдив, по инициатива на учителя Георги Бенев. Отбелязва се официално от 1901 год. За пръв път се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени на 2 юни 1948 г.
Ботев е убит от куршум по време на сраженията за освобождението на България. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове. Смята се, че Ботев е убит в подножието на връх Камарата в Стара планина.
Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски снайперист, а втората, която рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници.
В продължение на десетилетия, и дворецът, а след 1944 г. и компартията, полагат усилия, за да официализират и честванията на Ботев. За първи път това става през 1901 г. на връх Вола, в присъствието на все още живи Ботеви четници.
На връх Вола (Околчица)през 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер.
През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.
Празникът през социализма се наричаше „Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, а от 1993 година насам се нарича Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Откъде идва традицията сирените да вият на 2 юни?
За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.
В държавния архив пазят позив от 1948 г. с идеологически лозунги за Ботев. Той е подписан от Георги Димитров и Вълко Червенков, като ръководители на Народна република България. Въвеждането на сирените не е упоменато и в документа на ЦК на БКП от 1950-та, който постановява всички правила за празнуването на 2 юни.Целта е да свърже героиката на пролетарската революция, довела до насилственото завземане на властта след Девети септември, с героиката на борбите за национална независимост през възрожденския период.
